Постинг
21.09.2010 15:25 -
Добрият човек
Автор: author4fun
Категория: Изкуство
Прочетен: 798 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 07.12.2010 22:44
Прочетен: 798 Коментари: 2 Гласове:
3
Последна промяна: 07.12.2010 22:44
Не мога да се въздържа и да не ви разкажа какво ми се случи. Няма да назовавам повода, нито ситуацията, за да не се изтълкува неправилно.
Имах голям проблем. Да кажем, почти неразрешим. Отгоре на всичко, прецедент в областта си. Никой не можеше да ми каже какво точно да направя, какъв е редът- всеки вдигаше рамене - такова нещо никога не ни се е случвало, питайте някой друг. Знаете какво е да се ходи по инстанции. Едните не знаели, другите не били на този адрес, а се преместили.... омагьосан кръг. Почти се бях отчаяла, когато най-случайно открих точния отдел на точната инстанция. Чак не можех да повярвам, че съм се добрала до заветното място. Прие ме симпатичен човек, който много учтиво ме изслуша и разгледа документите, които носех. След като свърших, той ми каза :
- Виждам, че говорите искрено, дайте си нещата, ще ви реша проблема. Ето Ви телефона ми, обадете ми се след месец.
Аз се учудих, защото знам как е в администрацията, всичко е с входящ номер, дата, печат, заверки и т.н. Но пък човекът беше точно този, при когото трябвало да отида. Не посмях да възразя и с голяма доза съмнение си тръгнах.
След месец се обадих. Трябваше малко време да му припомня проблема, но се сети. Каза, че каквото е обещал, ще го изпълни и отново ми каза да го потърся след седмица. Признавам си, усъмних се в намеренията му. За съжаление сме свикнали прекалено много с лошото, за да предполагаме нещо различно. Реших, че или ще иска нещо, или.... и аз не знам. Въпреки това една мъничка част от мен стискаше палци да не съм права. След седмица отново звъннах. Отново трябваше да припомням коя съм и защо се обаждам. Но - не напразно, както се оказа. Човекът обеща, че ще ми се обади още след половин час, трябвало да завърти няколко телефона. Аз се отчаях, реших, че е удобен начин да ме пусне по течението... Сгреших. Обади се. И ми даде решение за моя голям проблем. После ми пожела приятен ден и затвори. Аз онемях от изненада. Нямаше нито дай ми.... нито хайде.... нито увъртане, нито нищо. Едва успях да промълвя едно "благодаря..."
Просто един добър човек, който влезе в положението ми, без да иска нищо в замяна, без да ползвам нечии протекции, ми направи услуга. Прокара пътека за един прецедент - прецедентът да бъдем хора и да си помагаме безкористно. Може да ви звучи наивно, може да имате друго мнение по въпроса, но аз съм длъжна да дам глас на това добро, защото искам да вярвам, че такива хора има много. Искам да вярвам че ще стават още повече. Искам да живея сред тях и да правя самата аз добрини. Без да давам името си, без да искам отплата. Просто защото сме хора, защото сме родени добри!!!
Имах голям проблем. Да кажем, почти неразрешим. Отгоре на всичко, прецедент в областта си. Никой не можеше да ми каже какво точно да направя, какъв е редът- всеки вдигаше рамене - такова нещо никога не ни се е случвало, питайте някой друг. Знаете какво е да се ходи по инстанции. Едните не знаели, другите не били на този адрес, а се преместили.... омагьосан кръг. Почти се бях отчаяла, когато най-случайно открих точния отдел на точната инстанция. Чак не можех да повярвам, че съм се добрала до заветното място. Прие ме симпатичен човек, който много учтиво ме изслуша и разгледа документите, които носех. След като свърших, той ми каза :
- Виждам, че говорите искрено, дайте си нещата, ще ви реша проблема. Ето Ви телефона ми, обадете ми се след месец.
Аз се учудих, защото знам как е в администрацията, всичко е с входящ номер, дата, печат, заверки и т.н. Но пък човекът беше точно този, при когото трябвало да отида. Не посмях да възразя и с голяма доза съмнение си тръгнах.
След месец се обадих. Трябваше малко време да му припомня проблема, но се сети. Каза, че каквото е обещал, ще го изпълни и отново ми каза да го потърся след седмица. Признавам си, усъмних се в намеренията му. За съжаление сме свикнали прекалено много с лошото, за да предполагаме нещо различно. Реших, че или ще иска нещо, или.... и аз не знам. Въпреки това една мъничка част от мен стискаше палци да не съм права. След седмица отново звъннах. Отново трябваше да припомням коя съм и защо се обаждам. Но - не напразно, както се оказа. Човекът обеща, че ще ми се обади още след половин час, трябвало да завърти няколко телефона. Аз се отчаях, реших, че е удобен начин да ме пусне по течението... Сгреших. Обади се. И ми даде решение за моя голям проблем. После ми пожела приятен ден и затвори. Аз онемях от изненада. Нямаше нито дай ми.... нито хайде.... нито увъртане, нито нищо. Едва успях да промълвя едно "благодаря..."
Просто един добър човек, който влезе в положението ми, без да иска нищо в замяна, без да ползвам нечии протекции, ми направи услуга. Прокара пътека за един прецедент - прецедентът да бъдем хора и да си помагаме безкористно. Може да ви звучи наивно, може да имате друго мнение по въпроса, но аз съм длъжна да дам глас на това добро, защото искам да вярвам, че такива хора има много. Искам да вярвам че ще стават още повече. Искам да живея сред тях и да правя самата аз добрини. Без да давам името си, без да искам отплата. Просто защото сме хора, защото сме родени добри!!!
Търсене
За този блог
Гласове: 352
