Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.10.2010 20:52 - Врачка
Автор: author4fun Категория: Изкуство   
Прочетен: 2169 Коментари: 4 Гласове:
9



  Седях си навън на тротоара, в кафето срещу блока. Живея в центъра, та доста хора минават покрай мен, докато си пуша цигарата и отпивам от горчивата напитка. Блея си. Както си блея, две циганки минават по тротоара между масите. Понеже съм полу-заспал, имах глупостта да загледам младата. Веднага се настаниха на масата ми и започнаха:
- Ти, бате, да знаеш че голяма грижа имаш, - занарежда старата, докато младата ме изпива с поглед- ще има да патиш, оттук виждам, по очите ти познавам!
 Аз изтръпнах, защото е истина, сигурно много ми личи, току-що са ме съкратили от работа, вкъщи нямам миг покой, заради тъщата и жената, което ме е довело и вън, на кафето.
- Я да видим какво те чака, - старата циганка ми дръпна ръката и я обърна с дланта нагоре- Ти си голям късметлия, голяма работа ще стане от теб, но са ти направили магия, затова имаш сега грижи. 
- Ооо, изобщо не си в час - стана ми досадно да й слушам глупостите - Магии не съществуват, само лъжете хората.
- Не е така, - тя е свикнала да не й вярват - я хвани този конец - подаде ми от джоба си червен конец от макара . Аз го хванах. - А сега го смачкай в ръката си!
Смачках конеца, на топка. После тя го взе, издърпа го пред очите ми и - конеца беше с два възела. Как успя да ги направи не разбрах- направо фокусничка.
- Ето, виждаш ли, тия възли, те са ти дертове - магии са ти направени. Ще се оправиш, ма трябва тоя конец да го хвърлиш в течаща вода, да развалиш магията!
 Младата циганка протегна на свой ред ръка - Дай, бате, колкото прецениш, пък ще те благословим - и ми хвърли дяволит поглед, един вид обещание, че ако искам, може и други работи да ми се случат, срещу съответното заплащане. За да се оттърва от тях им бутнах три лева и те тръгнаха ухилени. Конецът остана у мен. Изтеглих го от единия до другия край - наистина имаше две малки възелчета. По принцип не вярвам на такива неща, кой знае защо сега нещо ми прищрака. Отидох до тоалетната на кафето и пуснах конеца вътре, след което пуснах водата - течаща... После си отидох вкъщи. Жената и тъщата мълчаха, значи имаше примирие. Хайде да видим дали ще се случи нещо хубаво, нали уж магиите развалих?
 На масата за вечеря беше доста населено - сестра ми и мъжа й бяха на гости, заедно с децата. Не бях особено голям фен на децата, защото не обичам някой непрекъснато да ми мрънка и да ми цънка за щяло и нещяло. Но... точно тогава жена ми стана много сериозна, вдигна чашата си с вода и помоли за тишина.
- Радвам се, че сме така заедно, защото имам много хубава новина за вас . - Погледите, естествено, се насочиха към нея. - Ще си имаме бебе-днес ходих на гинеколог. След 8 месеца!
Нещо ми се сви в стомаха, все едно ми изляха бетон вътре. Мислех, че ще изпитам много силно чувство, когато ми се случи "тази случка", но се оказа, че изобщо не се развълнувах чак толкова- само мозъкът ми почна да щрака как трябва веднага, ама веднага да си намеря нова работа. Естествено, станах и я целунах , вдигнахме тост... както си му е редът. Неволно си спомних циганката - това ли имаше предвид под оправяне на нещата! Че то усложнява всичко!
Вечерята продължи спокойно и без повече изненади. Когато си легнахме, жена ми ме попита какво мисля, а аз я излъгах, че съм много въодушевен и я оставих да си избира имена - мъжко и женско, защото все пак още беше рано да знаем какво ще бъде.
 Станах рано и пак седнах на кафето. Снощи някак ми се губеше в мъгла. Пиех кафе, пушех цигара и се чудех що ли вярвам на глупости. Докато се чудех, звънна джиесема ми. Петьо. Вика:
- Брато, имам работа за тебе! - звучи като спечелил от лотарията.
- Здрасти, бе , каква работа? - пак ми стана бетониран стомаха.
- Един приятел си търси човек за шеф на маркенинга. Интересува ли те ?
- Естествено! Кажи подробности?
Докато Петьо ме "светваше" как стоят нещата, си спомних циганката. Пак позна, мама му стара! Ейй, уж лъжливо племе, ма явно има попадения! И ей на - утре ми е интервюто, работата - сигурна, бебето - на път... Изпих останалото кафе и се качих нагоре с новия вестник в ръка. Трябваше да кажа на жена си, щеше да подскочи от радост. Да му се не види! Магии! Глупости! Или не? Вече съвсем се обърках. Ама на циганката, ако я видя пак, ще й дам още три лева. Такива ми ти работи.... :)))


Тагове:   врачка,


Гласувай:
9



Следващ постинг
Предишен постинг

1. hristo27 - Доста увлекателно и хубаво се е п...
31.10.2010 10:15
Доста увлекателно и хубаво се е получило!
цитирай
2. author4fun - Доста увлекателно и хубаво се е п...
31.10.2010 16:58
hristo27 написа:
Доста увлекателно и хубаво се е получило!

Мерси, стараем се.... ;))))
цитирай
3. karambol5 - Ехеее и аз така - на боб гледам, на ...
02.11.2010 12:10
Ехеее и аз така - на боб гледам , на фасул познавам .
Лея куршум против страх и правя бяла магия за любов :)))
Дай пет лева , баааатееее :)))))))))))))))))
цитирай
4. author4fun - Ехеее и аз така - на боб гледам, на ...
02.11.2010 12:59
karambol5 написа:
Ехеее и аз така - на боб гледам , на фасул познавам .
Лея куршум против страх и правя бяла магия за любов :)))
Дай пет лева , баааатееее :)))))))))))))))))

Хехехеее, талант!!! ;))))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: author4fun
Категория: Изкуство
Прочетен: 69344
Постинги: 57
Коментари: 153
Гласове: 352
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031